high red

знаех, че ще ми е тъжно, знаех, че ще се разплача след като се разделим и й пожелая лек път,

но не бях подготвена за ревове от следобяд с мислите: ама верно ифф утре ще замине, няма повече ифф в мисс марпълс и койоте, няма повече минаване през койоте да кажем здравей и да ни отвърне със широка усмивка... плюс текила голд или цветни шотчета, няма повече учене в биб, няма повече "оф, днес си ужасна просто", няма повече разговори сутрин с кафето, няма повече ходене ей така до триер норд или където и да било, защото е наблизо и сме с колелата, и нищо не може да ни спре, няма вече уиииииии уииииииии по улиците посред нощ, няма мрънкане поради поредния проблем, няма вървене посред нощ до портата из невероятно красив тъкмо побял триер, защото автобусите са закъсали...

това е човек, който ти познава погледите, движенията, израженията, знае, че като кажеш вибратор имаш предвид динамото на херкулес или че след чушка идва чушкопек. че fuck forever e fuck forever, че се реве на hurt, че се танцува на muse, че о!шипка, нуфри & насо русков са култ, че естествен роман и други истории са класика, а малката тъпа гина пълен гении, че лентата трябва да е чернобяла, а червеното винено. че алкохолът през който сме минали е от мартини със спрайт, през бира, bacardi razz със спрайт (или razz mohito), водка с портокалов сок, текила голд, йегърмайстер, жанева, !хавана ром с кола, абсолют круша отново със спрайт

това е човек, който последните някъде 6 години е плътно до теб, е почти винаги в триер когато ти се връщаш или заминаваш. интересно е, че рядко сме се разминавали... това е човек, на когото можеш да кажеш, когато отново са го подстригали ужасно и не чува като му казваш, че тези фризьори не могат да я направят тази прическа, защото са некадърни.

и да, ясно е, това никога няма да се промени, защото и двете знаем, че и след 5 години да се видим, пак ще е същото, знам го, вярвам го, така ще е. още повече ми е ясно, че не е кой знае какво, някакви 2000км, една година. имам достатъчно примери, за да вярвам, че ще е така. просто онова по-горе ще е на друго ниво, може би по-хубаво, надявам се. но няма да е същото.

но пък нали всеки край има начало, та сега се усмихвам през сълзи и ще видя севилия през зимата с хубаво лятно слънце!