сякаш ме е страх да я свърша... много искам да е с хубав край, да се усмихна и да я затворя. някак не мога да си намеря мястото за края на тази книга, сякаш не искам да я свършвам. имам нуждата да съм сама и така да изгълтам последните 30тина страници. пък после каквото ще да става.
също имам нуждата известно време да не мисля за месеци и дати...
а шареното позеленя и си търси картинка да залепи!

2 коментара:
И аз се чувствах по подобен начин, някаква неописуемост има в този роман.
край. свърших я преди седмица. по-късно ще сложа няколко неща, които си отбелязах.
!неописуемост е доста правилна и хубава дума за тази книга :).
Публикуване на коментар