архивите ми, архивите миииииии, защо не ги виждам. хм
кой ми открадна архивите.
или
всъщност, защо си затрих архивите... хм.
ох, сега не ми се занимава да ги търся.
изчистих навсякъде, чисто е, хубавко е.
подредих си бюрото...
и продължавам да преписвам, ъъъъъ, себе си вече ще изпиша.
днес задачите от листчето май половинчато ще се
свършат, което е мнооого лошо. но има време да се поправи това.
а пък има билет казах ли, похвалих ли се?
ох, да всички знаете вече - когакъдекакизащо.
отрязвам юли и чакам август тромаво да се намеси.
мхм. точка.
а приказката как следва?
1 коментар:
Майсторът казал на пратениците на краля най-изненадващите думи: "Замъкът на вашия господар да бъде разрушен!". "Как? Защо?" - извикал водача на свитата. "Ако искате красив замък за вашия господар, нека да го съградя наново, нека бъде величественото творение, последното в края на живота ми" Пратениците чули тези думи и по-обратния дълъг и опасен път (преплували река, загубили се в гора, нападнал ги тигър, после мечка и едва се спасили) се върнали и предали тези думи на краля. Кралят бил модерно мислещ човек. Например той насърчавал всякакъв род изобретатели и учени, за които първите му съветници казвали, че са "щураци", сиреч "щури глави". В чудновато обкръжение живеел краля сред алхимици, които чрез отровни пари превръщали обикновения плат в коприна, сред лекари, правещи страни магически кутий във всякакъв размер - от джобен формат до човешки ръст. Те били магичеки и лекували от всички болести ( разбира се тук ще замълчим за страничните ефекти, въпреки че някой от т.нар странични ефекти били изкушаващи и забавни, и често младежите, загубили ум решавали да се излекуват от своята мнима треска, влизали в кутията, и след като излезели от нея виждали света в зелено и лилаво, и така за няколко дни). Краля със своето модерно мислене за пръв път се сетил, че замакът, който наследил от татко си и дядо си, не му приличал и вече го считал за част от миналото на света, свръх-старомоден. Приел без да се замисли препоръкато на майсторът-строител. Но възникнал следния проблем, когато замакът се разруши, няма къде да живее той със дъщеря си, и със изобретателите, съветниците. Замислил се "Къде през това време ще се преместят всички тези знатни благородници, които до този момент живеят спокойно под покрива на неговия дворец?" Дъщерята, младата принцеса знаела, че този проблем тревожи сърцето на краля, и казала ето така: "В съседното царство!" Царят извикал "Ах!" и с укорителен тон казал: "Мила, дъще от както свят съществува със съседното царство сме във война." "Нима не може войната да спре?" - отвърнала принцесата умно, защото била ученичка на старият мъдрец и често чела от неговите книги, и от тях знаела думичката "мир". Но нека да кажем имало и друга една любипитна потайна причина. Преди да заспи през нощта, с фенер в ръка отивала при своя приятелка да играят на кукли. Те били тайни приятелки, защото момиченцето било дете на слуга. И от слугите принцесата занела, че в отсрещното царство, отвъд планината, от където надниквало всяко сутрин слънцето, живеел принц.
Публикуване на коментар