мрачното време е толкова хубаво.
ще се ходи на концерт, на концерт.
вече трептя.
а и получавам смс от канадката, че е била на sigur ros и
ме побиват тръпки отново. чете и някак не вярвам, че е
успяла и това да направи. но ето- стават нещата.
само да кажа, че геоморфологията е част от физическата география,
а флувиалморфологията(речевата?) е част от геоморфологията.
това много горещо ме интересува в момента и ми е
супер интересно, да науча, че глациалните форми се образуват от
движението на глетчерите.. оле нинам дали има такива думи, ам все едно.
интересно е.
и тарамтамтам.
вали дъжд и е много сиво йе.
4 коментара:
И пред мен се очертава бъдещ концерт. Тази седмица в четвъртък свирят мечтателите. И мисля, че ти ще бъдеш там.
Идва един момент, когато започвам да се връщам към приятелите. Искам сърцето ми да прелива от обич и в случая умът е спиране по пътя, за да се огледа пътя в неговата цялост.
Клетката, в която бях затворен е страх. И казвам си, че е бил нужен, защото този страх от себе си, несигурността, която изпитвам е лутане в човешкото, и търсене на устойчивост, отправна точка. Ситуацията ми прилича на каляване за битка, предпазване от удари, внезапни, но които очаквам, подготовка за живота. Но днес мисля, че не съм подготвен за изкуството, в което все още разпознавам измамата, макар й красива. И все пак изкуството е представление, корен и стебло на дърво, но плодовете му са вкусни и красиви.
колкото и да ми се ходи не. няма да съм там. искам ги между морските вълни барабаните. весели танци.
Много пъти, когато съм бил на тези концерти съм си мислел, че може да си там, да се появиш от някъде, и мисля че това не ти го казвам за първи път. И съм се чудел, че не се получава, всъщност сега се чудя, защото ако искам и винаги когата искам се получава, и кажи, че тези места не са вълшебни. Те правят от обикновеният човек - кавалер, от невразначния - просветваща звезда, и най важното намират прител на самотата. Чувствам се странно да искам да се затворя в нощта на лятото между четири стени, каменни или тухлени на света. Изглежда ми неподходящо като място за ходене във всички смисли на думата, за кръжене и летене.
Каменните скали са остри и нараняват. Явно ме е страх от тях и вълните с тяхното звучене межу крах и тишина. Харесва ми морската повърност в багрите на слънчева дъгата. Помня тихото и спокойно море приютило се като в дом в залива. Искам да изтичам там между дърветата, и да погледна блясъка на морето, така че да си поиграя с него.
ако можех да ходя толкова често, колкото теб и други хора, сигурно нямаше да отида. ще е задушно. неприятно горещо.
аз ще ги чакам край морето, там е най-,най- пасващото им място.
иначе случайностите бягат - да.
Публикуване на коментар