четири дни, напълно празни, но пък някак доволни. wish цдто нещо не е наред и май ще го върна, но сърце не ми дава, егати!!! как ги намерих. в последно време сънувам ужасно много и даже помня ненужни откъси, които нищо не значат и даже не мога да ги разкажа. сещам се за мариан, които си записваше сънищата, сещам се и за онзи ми сън, когато спа вкъщи, когато трябваше да си оправя куфара или нещо такова и да. пак е някак неясно... сега е wendy time и бюрото ми е все същата каша, домашната все така стояща само на заглавие, а работата все повече и все по-писваща май. но от толкоз много плащания никво мрънкане! някакво тъжно ми стана днес изведнъж... залипсваха ми летните моменти. да.да.
снощи бях изпълнена с добро настроение и на работата се паднаха на моята маса двама професори. единият ми беше на семинара, а другият на лекцията. важности някакви! беше ми някакво мило. не знам. имах нуждата да се усмихвам на всеки и да се хиля сама, сама знаеща на кого и за какво. а пък от няколко дни си припомних една игра. да съзерцавам хората дълго, докато те ме погледнат. много, много, весело е. очи в очи. мммм.
let`s get happy....
и това и това е прекрасна част.
***it's a perfect day to throw back your head
and kiss it all goodbye!
it's a perfect day for getting wild
forgetting all your worries
life
and everything that makes you cry
let's get happy!
it's a perfect day for dreams come true
for thinking big
and doing anything you want to do
let's get happy!***
макар да няма такова нещо като перфектното... но пък какво от това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар