объркация по улиците. особено по паветата.
подушвам мириса на свежестта по въздуха и си мисля как мога да се занимавам с копи и пейст цял ден и той да си мине просто ей така - скучноват.
но след малко се хващам за яката и се изнизвам на разходка.
всеки път като си помисля за -път- си мисля за последните 40страници от по пътя, които са ми останали от доста време до възглавницата.
а ме чака едно national geographic списание с ужасно интересни неща за чума и сие. и една нойбаутен книга, иииии какволиощенеподяволите. понякога ми се иска да си остана вкъщи седмица затворена и доволно да си изчета регалите, но просто не ме свърта до 2рия час. хм.
и едно висящо писмо отстрани си стои. изобщо не съм в час и даже свиквам да се питам по 10 пъти на ден каква дата е и колко е часът.
един слънчо пробива.
отивам да го хванаа.
п.с. първият бек бил хубав. преди нинам защо не ми е харесал, хм. ->настроение!
Няма коментари:
Публикуване на коментар