We live in a beautiful world, Yeah we do, yeah we do...
първият coldplay е просто прекрасен, а последният е просто писклив, но за сега.
./ме пее в тон с всяка песен от parachutes и някак всичко е друго наоколо.
вчера докато слизах по стълбите си мислех, как е крайно време да си купя огледало, голямо и без рамка. супер просто. което пък не значи, че суетнея, все пак от 6 месеца почти съм в това жилище и все излизам по преценка на погледа ми надолу или по този на ан., но малко понякога ми помагат и вратите на етажите. ама само когато се сетя. хъх. но сега, хих, цялата ми стая се побира в него. вмъкнах го между регала и голямото бюро.
приятно е.
спрях да си чакам колоните, писна ми.
ааа сънищата днессс, сънувах дете. празнувахме нещо в някакво място, където тя живееше, беше на два етажа и тясно, майка й спеше горе, а преди това бяхме на козметик?!, където козметичка беше учителката ми по литература?! хаха, като се пробудих си го повторих съня два пъти и ето успях до сега да го запомня. исках да й го напиша на писмо, но не мога. ако можеше някой вместо мен да пише, сигурно щях да съм пратила вече две. пращайте ми писмааааааа... всеки ден си проверявам пощата, като знам, че няма нищо. но ми е като мила изненада всеки път. особено когато има реклами хаха. ех, как лесно се заблуждавам.
и имам лошо домашно на главата виси някак там, лошо. хм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар