говорихме си с радост в едно от онези т.нар. бабешки кафета
за щастието. за формите му.
за това което бихме искали да правил след време, за това какво ни се прави сега,
за студентския живот в бг,
за илюзията.
за заведенията, които са като дупки и които тя толкова много обича. каза, че някак не успява да се впише в тези тук, били й някак твърде цивилизовани.
'повечето хора, които са извън България, са някак по-европейски настроени' - каза, че скоро е забелязала това в българите тук. съгласих се, като си мисля, че е логично повече да ти харесва по-чистото, по-приветливото, но някак на нея й липсваше точно както аз й викам 'кочинката' в бг, тя обича точно тази част на бг. някак ми е странно, как може да ти харесва такова нещо. но пък изглежда може.
Няма коментари:
Публикуване на коментар