завръщане.

амандин се появи... или поне част от него, ако е имало част изобщо... но все едно, усмихнат спомент за приятно човече и мили моменти. за червения чай през зимата, цигулката, която се казваше фрау гайге май или нещо такова... и кюър като музика, коятo напомня мн мн мн мн на онова време в червения джимис. беше почти началото или малко от средата на една мила история, в която аз не участвах, а просто гледах с радост. защото ме караше да се усмихвам от топлината, която излъчваше всичко това.