2.28.2006

walk the line

*вие пийте ли от тази вода?
*не, аз пия кока-кола. -> хахаха

- ти се страхуваш да се влюбиш, да загубиш контрол върху нещата,
да останеш под моите тъмни сенки - ->хм, сорри за идиотския превод...просто отметка.
!walk the line много ми хареса!!


а в автобуса за киното видях масао. той е японец, който си мислех, че никога повече няма да видя, когато преди повече от година и половина се сбогувахме тук на гарата. та днес с а. както пътуваме на една спирка се качи той и когато минаваше край нас, а. каза ха! това прилича на масао(понеже японец, китаец, дръпнат, все едно и също ти изглежда) и той се обърна и се ококори, така както само японец може да се ококори и ухили едновременно. просто стоях като зашеметена и само повтарях, как не го вярвам, че го виждам и блабла.
ах, обичам случайностите...
а и на връщане пак се видяхме в автобуса хаха.
ух спи ми се.

2 коментара:

Анонимен каза...

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

Да си завържеш мартеница. Вчера още вързах моята на ръката - лявата ръка.

Че е много хубава за от япония човека искам да ти кажа, и още да кажа за тефоните на ВАЛЕНТИН
(Песен, в която се пее за моминството, но не й зная текста започва така: "На Валентинов ден вратата отвори..." и завършва с припев: "Но не излезе мома!" - Мелодията й е весела, но тъжни думите й, някак мъдри и присмехулни - странна смесица)

, че съм изненадан и че за мен е неочаквано и загадъчно. Как да реагирам, как да ти отговоря - ето това се питам и в отговор: тихо, чудене и лека като повей на нежен ветрец апатия, поетично казано. ("Прочетох във вестника
нова статия
в която пише за мойта
апатия." - Това са думи от Митко Воев)
Вчера бях на вечер в която "случваха" (това е театрален термин, също хепънинг - на английски, но първите хепънинги са в Америка, в Щатите - Раушенберг и Кателин Браун, главната танцьорка на Кънингам, но не съм сигурен) "случваха" поезия и след това случване звучеше джаз, американски джаз като Майлс, тромпет и нощно (night) настроение. Ето това night time ми се иска да ми се случи без да се страхувам, защото се уплаших снощи. Сега искам да се разходя по улицата, когато е тъмно, да си мисля джаззз (jazzz) мелодики на ум и ти, някой друг или ти, да си край мен и да мълчиш без да се притесняваш, че "нещо" ("някъде" - тъй да кажем) с нас и със света не е наред. Да поискам от теб думите: "Всичко е ОК." (Everything is on his right place.) и така...
Не знам... Хубави думи искам да ти кажа, да измисля за теб, специално за теб, само за теб ("само за теб ще съм рок звезда"):

Тишината е обилна тази сутрин,
разцъфва тя в събуждащите се цветя,
а ароматният следобед кани за кафе
под утрото на слънчевия си чадър.

Тангото вчера умря, но живее в сърцето на двойката танцьори,
които някога ще се разделят,
защото всеки мисли за раздялата,
чието име е смъртта...

Испанците посрещат смъртта с фанфари. В Испания на почит е смъртта, на най-висока почит.

Радвам се, че ми писа. Пиши ми - ще се радвам.

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА! Знам, че ще вържеш мартеници на всички свой чуждестран(н)и приятели, които освен чуждестрани са и странни.

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА! И една сълза за човека, който умря тази сутрин някъде по света, и за някой клет затворник също - една сълза.

И за мен и теб една сълза.

СЪЛЗА - красива и клета
малък розов храст

ири каза...

честита...
мн румени бузки желая...
*взима шепа сняг напудря бузките и челото...
без да знам защо, просто поруменяват така... =)