ichmichmirmein: не знам откъде да започна (чувството или пълнежа)

отнякъде...
<- от края или някъде преди края, по пътя, когато крачетата туптяха щастливо уморени. уа!
_______

пътуването пак има отпечатък неотпечатан на билета ми естествено, контрольорката е лоша и ме ядоса, все едно аз съм виновна и нарочно съм го направила, да ходи да глобява автомата, на който точно за датата на валидност не му е стигнало мастило или нинам... а и аз съм блейка де *признаваси.невинно*. 5 минути след това влакът спира и се съобщава, че чаакаме линейка и молят за разбиране... пуа. пък аз гледам така спокойно.
пристигам най-накрая и срещам дес, по-шарена от всякога, така... така... й се радвааам. говорим много, тя задава въпросите, хубавите, даже успявам да се замисля и да намеря понякога примери към отговора, но повечето започват с -чувствала ли си се..., имала ли си усещането..., позначаш ли го това състояние, когато..., а мислила ли си, че всъщност..., а случайностите случайно ли са...- и аз на всичко отговарям с да. да. да.! да, разбирам те, както и ти мен! (разменямесимартеничкихаха)
и по пътя за карлсхоф (прекрасномясто) в един парк (негосъщогопомнямногодобре) изкрещявам, после веднага обяснявам, че това са ми нормалните изблици последния месец, да не се стряска... хаха... следващата стъпка е подскок. йех! и се усмихвам непростоейтака. следва ядене на пролет, т.е. на kreppel. маниии колко е вкусно и се изклепвам цялото, а при второто ядене на другия ден вървейки, вече имах и по якето олелей и съм доволно от плескането хаха. когато тръгваме към франкфурт напомням, как искам да опитам от онзи шоко.лааад (беззахармоля) häagen. вървим двете с чашите и говорим, и говорим, и е уа... хубаво. така далече за малко (за една вечер) от трир, а като се върнах имах странното усещане все едно седмица ме е нямало.
подгряващата група беше толкова добра, колкото и самите the feeling, малко е глупаво, да не искаш да си тръгват хех... а самото клубче е много приятно, през цялото време си мислех, че съм на концерт на остава, не знам защо. след това 2 сетлиста за мен, а както вече се написа дес има втора палка вече в колекцията и след това си мислим как аз имам кашон със сетлистове, а тя с палки хахаха... доволно съм, че бях там. сега си мисля за неделята и се разтрепервам...
прибирането ни към дармщадт в един момент е вървене около 30 минути, студено е, но с букви се сгрявам. йехз. правим си спагети bolognese и забравяме за мартинито, забравяме за ботушите, за книгата. и накрая дори да казва, че е лош гастгебар, който пита - искаш ли чай? и после - ей там е, направи си. хахаха =) го знам.
и обожавам сбогувания с думите... до след два дни. където ще се удавим в реване. или пък по-скоро не. =)
_________

малко снимки
_________

дърво пред клубчето: