.ключови.думи.

бургас

глуповатата история за куфара в градинката на гарата
към плажа на разходка и боси крачета на припек след шляпане в леденото, синьо, голямо безкрайно, то.
и двоен захарен памук, не успяваме да лепнем по цялото лице, но става тръпчиво сладко, накрая тайно си мисля за още... за още лепнене... =)
хъскита и пинчери. преследват ни.
слънчо

созопол

бате насо - име на лодка...
сладурско накривени къщички
всички се познават
изглед, засичаме залеза два пъти, а той е огнен.. уа
котките, плашат се
люлки, детенцето в оранжево с опашлета до мен казва на майка си, 'искам силноо, още по-силно, мамо, ооооще по-силно, искам да стигна слънцето', а тя 'друг път'
затварям си очите и ме води, не се спъвам, само мънинко
разказвам за 'вечно вплетени' и минала незабравима остава в комина
салът е още там и графитите (имаснимкитук)
камъчета в морето правят еднакви форми все кръгли
а преди това жабки, понякога повече от три дори, радостно е
и слънцето, изгарям на очила, но не си личи, казва ми. =)
!пейки
валя се оказва ужасно мила жена, на която мъжът й май е полицай...
ул. крайбрежна .пакзабравихномера.
бутилка вино, не се справяме =)
предлагат ни в такси да пътуваме, но се качваме в дрънкащ автобус, аз пускам музиката. слушалките падат.

софия

пак плиска на ъгъла. първа случайност или пък не точно, ирта се появява просто ей така
вратата се отваря със завъртане, няма ключ, а пощата е прекрасна!
пух по леглото
светлината! мека.
парк - слончето; езерото с лилиите...
витоша утре витоша уа - сняг! като в онези кутийки се чувствах, където някой постоянно я разклаща и снежинките некоординирано падат и не затварям очи. напротив. и бягане и мятане в снега. простичко без дъх. блясък. и лифтовете. и creep. и няма да сложа точка
след сватбата. плача малко преди края и защо никой не ми каза, че започва и свършва със sigur ros!!
рибарят и неговата душа. и все пак колкото и да обяснявах, че мариус не е режисьор, а само нямазначениекаквовече, то 'не' е излишно, защото съм заблудена, ама ми е простено хих
отпечатък оставих и доволно повторих, докато спеше. ха!
родна реч. пък после ми се скараха как съм можела на литературно четене да съм лалала. ми мога пък. доволно усмихнато и се тупа в гърдите като мамунче.
и
край уж ама без точки защото е край без край
и
ей така