____
направихме си излет в гората, край рекичката вървяхме, стълби изкачвахме, мрънкахме и се смяхме, имаше и въжен мост, клатещ се и ме беше страх пък, зави ми се свят и исках да се хвана за някой, а не за въжетата. направихме си полянка от ръбести клони и на ръба на пропаст пихме кафе с клечки и сухи листа и ядохме сандвичи. малко след това легнахме на зелено тревиста такава и бърборкахме гризейки лъскави ябълки като от приказка измъкнати. накрая с уморени усмивки си тръгнахме. остана маршрут за довършване за следващия първи май.
____
и кога блоговете ни не са били лични?
____
говорят ми все за връщане, само това чувам и слушам внимателно без да записвам цифри. без да смея да искам.
____
вечер със затварянето на очите искам да си изключа мисълта, която жонглира неуморно. за да не се разплаквам от нищо. защото съм глупаво.
____
Няма коментари:
Публикуване на коментар