we're just a million little god's causin rain storms
turnin' every good thing to rust.
и bowie аууаа! и колко много инструменти ууухууу и рижав барабанчик крещи... хаха
йех!!
____
отлагам.
отлагам ужасно важни неща и докато си казвам 'това.ще.го.направя.утре,другатаседмица' и си се ядосвам. измъчена усмивка, като завеса. да, понякога мога да имам и маска, играейки самата себе си.
~и ако аз съм в твоя живот постоянно, то ти си бил винаги там.~
(всъщност границата на постоянно и винаги май почти я няма и да. хах =])
искам да изровя онова простичкото изказване от амели, за времето. [*говори се за времето, за да се забрави, че то тече*] защото от два дни се сещам все за него, защото на хората това им е първото изречение като за -здравей-. сигурно и аз съм така. може пък и да не съм.
снощи четох !поздрави от мен боговете! и на слушалки любимите от отвъд... с лошото качество.
забравям
въпросът последните няколко дни е:
каква ми е целта? или каква искам да стана като порастна... и пак са предимно възкликвания.
от мързел (ми иде да се гръмна) изпуснах хубав филм, за който нищо не знаех, но ми е достатъчен режисьорът на 'мъжът без минало', който много ме впечатли.
а докато чета към края книгата на вим, критиката му за der untergang е злобно добра и ми отваря очите колко повърхностно гледам филми. и ме кара да изгледам отново всичките си любими...
последно гледан филм: little children
и не искам да кажа само, че беше хубав. всъщност още обмислям.
вик ми каза да чуя tv on the radio, чувам ги като ги слушам... всъщност им давам втори шанс. да видим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар