когато забравиш да си нагласиш отвратително писукащия часовник и то умишлено, тогава просто се оставяш на въртенето в леглото, което и то в един момент те изнервя и не започнеш да си мислиш за горчивото кафе, за което пък ти казват по идиотската телевизия, от която от месеци искаш да се откажеш, че търсят нов сорт, който да не е така горчив. пфуз! и от вчера ми е останала една реклама на nike в главата, която започва (глупости не започва с това, но да.. хаха) с крилатото 'оставям.се.на.музиката...' и да, докато си пускам поредната песен си го мисля. и днес също така.
<очите си изгарям за пореден път и така и не разбирам дали е от пероксидния разтвор или да.>
снощи гледах Live Forever, който асето ми записа преди ууаа поне 2 години и така и не намерих време, настроение, място, хора... та да го гледам. но вече го направих сама, без настроение, вкъщи и се разочаровах. имаше много oasis и blur, в което няма нищо лошо, но беше твърде много и сякаш те бяха централните фигури, около които се въртеше всичко. на това някак не мога да повярвам и не мисля, че беше обективно поднесено, по-скоро някак манипулиращо . единственото, което ми остана е моментът, опс... секундите от клипа на street spirit, когато си помислих !най-великият клип, ето го!!. с риск след време това да е поредното моето противоречие. все едно.
[музика: pj harvey - Stories From the City, Stories From the Sea, и се губя прекрасно уютно]
a неделята се обеси в приятно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар