щастлива ли си?

без да мисля отговарям и след това се замислям.

късметите на деси и нели бяха много хубави. сега пак ги преглеждам, не ме интересува наистина от коя песен са. искам поне в един момент от тази година да се сетя за тях, не е нужно да се сбъдват, просто да се сетя. и пак ми се доплака. съжалявам, нели! просто ми се плачи, не ми е ясно дали е от щастие или отново защото съм се задръстила от емоции.
вкъщи е много хубаво, различно е и пак е същото.
с асето пред mtv two класации, кафе и нищо не ми трябва повече, може би и на двете малко шоколад :). и отново не ме хваща.
с дете и сладките или т. нар. юпита :) стана работата 50 на 50, защото аз не съм издържала хаха.
с м. и мишуу към созопол, духа вятър и сглобяваме играчки от шоколадови яйца, летят упътвания. онези скали съм ги виждала на снимка на блога му и ми се свива всичко всеки път, когато... после вали дъжд на рибарското селище с кораб виолета. и зи рок не роква вече :), все пак ac/dc са на първо място в тяхната класация за 2009, моля ви сега! :)
след това искам да не се разделяме, искам да имам сили да разказвам, но ми се доплаква, че не мога да си отворя устата. само ги гледам. ставам и тръгвам с най-бързия си ход към вкъщи, където дес е писала за пропуснатия ни разговор. и ми става съвсем тъжно. и започват изпращания, които по принцип пропускам.

и защо ще се връщам в бургас винаги:
защото ще срещам докато разхождам сузи, примерно нели толкова случайно, колкото не мога и да си пожелая. ще е сутрин, ще можем да сме спонтанни.
ще има хора, които знаят кои са florence and the mashine и ще те питат следващия път, дали си успял да отидеш на концерта им.
морето ще е там, което ти ще посетиш преди да си тръгнеш или още на другия ден, след като си пристигнал, защото се усеща навсякъде.
защото ще ходя на гарата да посрещам хора поне два пъти в годината.
ние всичките обичаме този град толкова много.