намерих 100€
въобще не можех да повявам, видях 50€ пред пощите долу на входната врата на общежитието ми, взех ги, те се оказаха две по 50€. толкова бях изненадана, огледах се, то няма никой. стоях някаква втрещена, все едно аз съм ги изгубила. пъхнах ги в джоба. тогава се появи някакъв мъж и аз се стреснах, все едно съм ограбила някой. погледнах го, сигурно съм имала изражение, че искам да му кажа нещо, но се отказах. той си отвори пощата, погледна ме бегло, а аз се обърнах и тръгнах. нахилих се - 100€!!! и няма и секунда си помислих как ги губя аз тези пари, колко ужасно би било! звъня на хазяина, да му кажа. защото... не знам защо го направих или защо правя такива неща... сигурно няма вече или изобщо такива хора, на които им пука и които биха постъпили така.
много биха се изсмяли. не ме интересува.
много биха си казали, ооо, ами да е внимавал оня, голям кеф, ей сега за колко няма да ги наместя тия пари. пък аз вървя и си мисля как ще си купя само дискове с тия пари, ако никой не дойде да си ги потърси до седмица или ще си запазя за някой фестивал... никога не съм печелила пари, не съм намирала толкова никога или в момента не се сещам. понякога ненавиждам това ми качество да минавам отдругата страна, да си представям как на мен ми се случва и да ми става тъжно от това, да плача дори...
не държа да има повече хора като мен, защото отдавна не вярвам в това.
просто не искам да съм алчна. не съм гола или боса. имам да ям и къде да се прибера на топло.
мога и без дисковете или фестивала, за които бих дала май тези пари.
просто не знам, защо и докога така ще минавам отдругата страна и ще опитвам да действам правилно. макар правилно не винаги да е правилното за всеки.
баси ква съм морална. чак ми се гади!
а майка ми: мале, какво ще те правим такава калудка!
дам, какво ще се правя такава.
нищо, ще преминавам и ще се връщам, както досега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар