нещо се счупи тази година. усеща се. усещам го. но не говорим за него.
ще откажа берлин. защото искам твърде много, защото не знам дали ще успея да се справя, защото искам толкова много, че ме е страх, че няма да си тръгна. колкото и да е беден този град, колкото и да е голям и опасен да ми се струва, а всъщност не е. той може би няма да се случи.
може би.
стаята е вече топла, а чаят червен. температурата свалена на земята, на земята с трясък! и след малко излизам сред снежинките, за да не плача сама вкъщи.
тази година искам да съм друга, може би портокалова, може би нова.
1 коментар:
колко пък да не говорим
Публикуване на коментар