today you were far away
and I didn't ask you why
what could I say
____
и се разплаках покрай паметника. ей така, защото се усеща. защото всичко е fucked up! защото си мислиш за fond farewell на elliott smith. защото не искаш да си внушаваш нищо. защото не чувстваш нищо, защото никога не си чувствал. просто има ужасно важни хора в живота ти и виждаш как се изнизват. и никой не е виновен. никой не е обвинен. то просто някога се случва.
знаех си, че в един момент ще спрем с цялото това писане по въпроса. цялото повтаряне, няма смисъл, защото наистина няма. и ей така, когато всичко свърши и цялото писане ще свърши.
еми наздрае! но някак и наздравиците не са същите.
всичко е много стегнато, внимателно в погледите или просто аз преигравам.
искам да се накрещя, но не мога и съм посредата. и преглъщам.
аз обичам твърде много приятелите си и е ужасно просто, когато виждаш как ги губиш.
говорехме, че това лято няма да е същото, знаех че ще е така, т.е. това не е изненада.
и това не е нищо особено, не е нужно да го говорим, не е нужно да й пращаш смси, с това което аз съм ти пратила. виж че си малък за тези неща и явно не можеш да усетиш специалните неща между приятели.
и ей така ми стана тъжно, много тъжно такова и се разплаках.
и така на repeat песента. и това не е любовна песен сега. любовта е отстрани и няма нищо общо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар