с мечтатели.
със силно кафе
и стара музика от киркеронка, как се смях на това просто не е истина. ето заради такива неща няма да ги изхвърля никога тия дискове. ужасна сантименталност. даже не помня кога го е записвала, не помня защо, не помня как е решила да сложи mirgaine (къф е тоя джаз с тоя басов глас, бе асе, леле :)), stereophonics, martin gore counterfeit I и II (него май го исках), puressence, moloko (и тях ги исках) и ashcroft.
с едно облачно слънце навън, дзяпаща през току що изчистения прозорец.
с някакво много прилежно чистене, все едно някой ще ме проверява (ми то малко или много все пак нашите ще дойдат и те след едно 20 дни, нали трябва да се правя, че съм много подредена. все едно майка ми не ме знае как й показвам затрупания диван с дрехи и тя лудва, ама е готино като ти е на повече от 1500км! ха!)
с гледане на the american, колко си личи, че фотограф го е режисирал тоя филм, нереално е просто. ей така гледам и тия нефокусираните картини направо бодат очите, ама хубаво и остро. и естествено перспективите изкривени. а жените какви са хубави и дори с този куршум.
с някакво очакване на буря, за която не съм готова, нямам дрехите и съм толкова гола, че замръзвам при самата мисъл.
да видим какво ще ми донесе понеделника.
не искам ноември да се изгуби като едно, две, три мигвания. нека е бавен и епичен с лек мирис на греяно вино и подранили снежинки към края му обаче.
with love
и.
Няма коментари:
Публикуване на коментар