и е толкова, толкова туптящо във vw бусчето, иска ми се да скачам и викам от радост. друго си е, когато се прибереш вкъщи директно, завиеш се в леглото и се нахилиш.
всичките уговорки минаха по вода, намирам билет на маркус и той ни кара и връща с проверливото vw бусче. с такова съм си представяла да обикалям из америка! невероятно. и така трети път the national, две бутилки шампанско, мат раздава някакви бутилки с остатъци на публиката встрани от нас. представям си как се прибирам с една бутилка... на terrible love е почти през цялото време в публиката отново встрани от нас, въпреки че беше разпродаден концертът не беше толкова претъпкано като във берлин втората вечер. на abel с издиращо крещящия край
my mind's not right
my mind's not right
my mind's not right
се разплака, обърна се с гръб към публиката. беше ужасно тъжно, наистина исках някой да го разсмее с прегръдка. този път някак много крещя, ама крещя сякаш искаше да си изкрещи всичкото тъжно Аз, което беше задържал. беше много хубав концерт и все пак значи можело и да си намериш другарче за следващи такива концерти в Atelier, да видим кога ще се засечем пак...
ах, мат, крещи ми се с тебе!
Няма коментари:
Публикуване на коментар