един дълъг уикенд

уикендът отмина и всички отлетяха така бързо както и пристигнаха.
обожавам моментите, когато бързаме да си сложим слушалките и на никоя не й пречи това отцепване за момент. и дес е невероятна и прави заплануваната тиквена супа с току що изпечени малки, любими хлебчета. и тези дни само ядем и готвим. не знам, дали ако някога наистина се случи да живеем заедно за повече от 3 дни би се получавало толкова добре, но така за малко е толкова, толкова хубаво. всеки сам си усеща задачата с миенето на чиниите, разчистването на масата като момче (а.), сгъването на дрехите, които принципно никога няма да бъдат сгъвани.
някак е много мило, когато м. пристига и казва, че се радва ужасно много, че е вече тук, защото знае, че аз и а. ще се погрижим сега за всичко като билети, транспорт и т.н. и тя няма да има нужда да мисли за нищо...
сутринта когато тръгвам да посрещам а. от спирката, въпреки че е толкова ужасно рано се радвам, че ще отида намайнатаси и в автобусите ще е празно и тихо. по това време дори грозните и противни хора от тази част на града спят (сорри ифф, вие там сте само за малко :)). и така както съм си пуснала Abel и си мисля, за концерта от предната вечер, пиша съобщение за случилото се и се разплаквам, ама някакво такова тъжно-радостно супер изненадващо и неясно защо и какво толкова пък, като той леко се е просълзил на тази песен... и така леко рухваща грабвам а. и ще правим палачинки сега и всичко ще е шоколадово доволно.
след това във франкфурт вали и се скриваме в... познайте къде, да, знам, писна ви на всички... starbucks. кафе и wifi, какво му трябва още на човек. а да и едно момче се крие много смешно зад mac-а си и се обръщаме да го видим всички. не, той въобще не се усеща, хах! и а. е вече ужасно нетърпелива: 'ама тази зала как ще отваря чак 20ч.', 'ама какво ще правим толкова време!' то пък времето да беше само до 20ч. толкова, а и след това ни очакваха още няколко часа студ и топлене на кълки :).
brmc бяха... бе нямам думи за този концерт. въпреки, че много исках да чуя promise, we're all in love и love burns, накрая пак бях повече от доволна, защото има нещо много специално в тези момчета и момиче, странните им коси и черните дрехи, светлините никакви ги нямаше и направих 100 снимки, от които сигурно 7 стават за нещо. но така обичам да опитвам да се боря с черни силуени и светлина зад тях, толкова, толкова е мрачно хубаво. о! и червената светлина им отиваше най-много. и беше много хубаво, когато започваха на тъмно някои от песните.
така чаканият уикенд отмина толкова бързо, колкото и очаквах... с него си отмина и месец ноември.

а пък като бонус се возих за пръв път във vw бусче и ни спря полиция, и дълго се търсеха документите, и никой не разбра, че шофьорът и аз нямахме колани. да, явно можем от време на време да сме безотговорни.
да видим, дали няма да го повторим това отново скоро...