колкото е ново, толкова ми e оЩе чуждо. днес три качвания нагоре и надолу. първите два бяха достатъчно рано, за да се сместят частици от кроасанчета (отново сладка идея от а.=). когато започваме всичко ми звучи като майка ми, малко се изнервям, но после захвърлям всякакви такива нервотии и се наслаждавам на 30 минутно сваляне на дреболийки от стената и се проклинам как може да съм такава. стената е частично с накъсани тапети, грозна е. получавам преди три дни бележка от тъжен човек. мисля мисля мисля и спирам за миг без отговор. а това само между другото. иначе в автобуса забелязвам красив червен цвят на коса - отбелязвам го. спирките се подминават като неспирки, освен една клЮчова и все така ни тръгва и следваЩите пъти. нинам дали е късмет, дали е съдба.
във всеки случай за пореден път се убеждавам, че се преместих във втори бургас. малкият свят, където няма скрито покрито. и продължавам да не разбирам хората. моята ценностна система ли е преобърната наопаки или тяхната. утре. утре. ухз сега като се сетих и пак се заядосвах, но една прозявка ме свести и напомня, че е по-добре да си лягам вече, отколкото да се занимавам с патка.
трябва да пиШа писмо на дете, трябва да пиШа писмо на дете.
трябва и много други важни неЩа.
но сега нанина и да не проспя лекаря *утре*
=)
Няма коментари:
Публикуване на коментар