са на кръгла възглавница, с която се сдобих случайно. тя беше от нещата, които съм искала да имам, но когато съм я видяла преди време с чуденето не сме се разбрали просто. този път нямаше такова, имаше сграбчване и търчене към касата. много е удобна, не ми се отделя от нея. когато се прибирам радостна, прахосвам време до предполагащата безсмислена среща за поредния проявил желание за старата стая. след това се запътвам към уговореното място, което си остава предвидено пусто. връщам се леко изнервена и си мисля за хората от къщата, как искам точно в този момент да се прибера там, да се наядосвам пред тях, да побъбря с тях. но не. ограничавам се само до телефонно обаждане до ману. по-късно се навъртам около комп. включвам го - той не. буум - грозен син екран с бели букви. трептя. казвам си в отговор на питането от екрана- спокойно, ясно, това не ти се е случвало, просто трябва да рестартираш. бууум черен екран с много по-малко бели букви. синьото по ми харесваше. вече топли вълни люхлюх... уууууууууууууужаааааааааааааасТ! подивяване. дрънвам на м. и той ме пита що мънкам такава, а аз си мисля щото пак я забърках една от моите... беше 21:40, каза да го почакам и до 1ч. ще се уговорим нещо, че не било страшно, ще се поправи, не било хубаво това черното, ама... аз чакам, чакам, чакам гушнала всичките мечопухови приятели и зяпнала часовника. чакаааам и търпението ми се изчерпа в 23ч.40. а и някак ми се спи. оставаме го за утре сутринта 09ч. с майтапа *тая вечер май няма да спиш от тревога...*. колкото и шеговито да звучи, едва затворих очи към 02ч. и после към 06ч. се стреснах да не би да съм се успала. след това към 07.50 се почука на вратата и едно ококорено човече с каничка кафе ме посреща. този път просто гледах повече от размазано и й казах да се обслужва сама, щото аз искам още 3мин в леглото на топлууу. за миг забравих за компютър и за черносиньото и бях вече дала 100те евро и лишила себе си от 2седмична бракмичка. и накрая, който е необяснимо необясним, а и тъп, се оказва, че всичко е окей и само дето съм се тровило. след това лекцията почти не я усетих, пак се издразних на тъпотата на някой хора, който стават тип *защо да казвам -чао-, толкова е безсмислено* ........ уууууу почервеняха ми ушлетата някой ме говори в 02ч.27*вторник*10.05.05.
ще потърся клас.
ще послушам дете.
/
Няма коментари:
Публикуване на коментар