от следобяд ми е тъжно и се залъгвам, че не ми е, че всичко е окей, че слушам хората до мен, с техните големи проблеми и с моите малки недоволства. м. е на две крачки от вкъщи, само дето аз съм на хиляди километри от там. днес просто за миг ми идваше да ревна крещящо защо??? защо? не може точно ей сега за два дни просто да се пренеса на 15 минути от морето и на 5 минути от всичко любимо. днес май направих рекорд. беше неусетно и непринудено. вече нечувствам д.-то си. а точно в този момент всички спят, само аз мога да заспя, но не го правя, просто защото мога и да не спя. представям си таванчето на м., с липсващата вероятно вече тарантинова снимка в тоалетната, но пък съм сигурна, че 10годишната й врата си е там.
искам да е август 15ти, всичките марии на света да имат имен ден, а моите да мога лично да прегърна по повода. *прозяяв* и лека нощ, прекрасен бургас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар