понякога ми се иска да съм по-сантиментална от най-сантименталния човек на света. да прегърна, да плача на рамото, да повтарям колко е било хубаво и весело и как не съм спирала да се смея, и да се питам кога стана това, кога се сприятелихме. наистина не помня. може би телевизорът ни сближи, може би и други неща. но наистина е тъжно това. писна ми. да намирам хората и те са изчезват. просто ей така, защото пътят им се разклонява не там ,където и моят. няма да плача, ще се смея до последно. защото така започна и така ще свърши. по-естествено от всякога. само тя да не се разплачи хах, това не може да се случи, това няма да го повярвам. хих. утре .. ъъъ, днес, ме очаква един кобленц с манго магазин пак, ооо, боже, това е след по-малко от 4 часа. и не мога да заспя. не ми се спи. днес пих какво ли не- скоч с някакъв друг 36градусов алкохол + кола и лед, а преди това симона направи нейния новооткрит коктейл - малинова водка с лимета и много лед. малко сладнееше повече, но беше окей. после какво беше, а пак от онова 36градусово нещо. след това на смешното парти някакво вино, ама съвсем малко, а и вкъщи пак малко ром. оле. но въпреки всичко съм окей. леле колко много нося на алкохол. просто не е истина. дам, никой няма да ме види пияна-заляна. това е най-грозното нещо, което бих си причинила. трябва да съм много отчаяна, за да го направя. ааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа!
мам и тат ще прелетят до тук, ууу колко се радвам само, колко е мило всичко в последните дни, как ми е като във филм или не, сериалено всичко. въпросът е, че никой не преиграва, всичко е толкова искрено, толкова. дам. май ми се наня вече. имам три часа. ....
лека нощ + райски газ сега за вас деца.
=)
Няма коментари:
Публикуване на коментар