красива е без да е пълнолуние, но утре или в други ден ще почервенее и ще я снимам.
говоря с чинката на майка ми по яху месенджъра и ми е странно, хахаха и готино де.
иска ми се баба ми да можеше така да борави с технологиите както тя.
и да мога с нея да си говоря, понякога.
но...
слушам dave matthews band, които са прекрасни за днешното ми настроение и ми напомнят на м.ария, дамм. а опитах се да гледам изгубената магистрала на дейвид линч, но нещо не ми пасва сега. не ми се гледа, а все така казвам, явно не ми харесват неговите филми. нинам. но се чудя, защо се мъча и настоявам, че трябва да ги гледам. да - сигурно е гениален. но аз не го разбирам. или не под тази форма, под която той представя идеите си. мдам. ама пък ще опитам пак... някога. хих. а катя беше казала нещо много свежо по този повод - "когато д. линч започне да прави филмите си по-разбираеми, тогава ще го гледам." или нещо такова хихик.
и стига за днес.
2 коментара:
Бях на покрив на висока къща и луната сякаш беше срещу мен, като на кино, малко по-горе от брадичката ми, наобиколена от облаци, като че ли облечена в луксозен дамски тоалет на ивици, тя не можеше да скрие своята неотразима привлекателност.
искам и аз на високо, на покрив. някъде.
а днес пак бях на прозореца и а. си слагаше ръката пред мен да не падна. като майка е понякога. тцтцтц.
Публикуване на коментар