закачах пердета, новички и освежаващи атмосферата. качих се на бюрото и въпреки страха ми от високо, ми беше толкова хубаво, че исках да си остана там. с виснали крачета от прозереца и гледаща надолу докато мам ми глади пердетата, защото й се занимава.
бяхме в метц днес. беше весело. имаше много месо, видях врабче с главичка, но с голо телце и с оченце- тъжно. грозна гледка... имаше по едно време много кашкавал. после красива катедрала, след това много магазини, от които си купих оранжева рокличка, която сега докато пиша цвета й ми напомня на дете, която е луда по този цвят. дам дам дам и от там нататък само повтарях - имаааам рокляяя - ляля! сприятелих се с навигатора в колата, но той изведнъж спря да говори, спря с многобройното -завийте след 100м наляво, след 100м наляво, наляво, наляво, налявооо -. дам. 100 километра в повече, заради затворени улици, пропуснати улици, улици в ремонт и сие...
айде, иринке,- каза мам. пак се качвам на високоо йееп.
оставам там.
1 коментар:
Пиша Обичам те Искам с глас да кажа Обичам те
Публикуване на коментар