денят е пясък, аз съм песъчинка и минавам между пръстите - като време.
време на разместване, време на губене из клоните на живота.
чета,чета,чета и спирам и пак чета, чета, чета тая немска книга и наум се върти
едно и също нещо - скучна е, скучен си, скучна е.
но ще я прочета.
една салата, две кафета и напиращо трето ми е в непредвидимата програма.
днес май няма да спя, просто ей така, за да може утре на път за геото да
не усещам горещината, а ритъма. още две минути и ще изфърча без да летя,
само ей така навън, ще тръгна без да се разхождам, ще седна без да съм ставала.
и ще снимам, ако има облачета и лъчите, за които си мисля, които искам да снимам.
стоп
и
край.
1 коментар:
В мен времето е бавно, безкрайно бавно. Извън мен нощта и деня са като минути - изтичат и се разменят светкавично. И тази моя реторика, разхвърлянето ми между думите, дано не ти омръзне. И аз съм като скучна книга, която крие най-хубавите си страници от своите читатели.
Сънят е сладък, когато е желан. Студени нощти ти желая. Снощи валя дъжд, проби покрива и вамокри наякои книги от библиотеката ми. Спрях разливането на капки с хавлията си за баня. И заспах, необезпокояван.
Тази сутрин вече не знам накъде да тръгна, но и защо да тръгвам, само въпросите ми останаха. Въпросите никога не изневеряват, но ако се лишим и от тях, може би ще бъде по-поетично, нещо над всичко това. И все пак. Усмихни се със сънливи очи на Дания, принце!
Публикуване на коментар