под шарената сянка на месеца.

разпръстнат август, но някак май ще ми се оформи като любимец от месеците.
слушам nick drake и е по-приятно от всякога. след малко ще се върна към разни ти теории, хипотези, защото ми е до тях, защото трябва да ми е до тях без да искам.
а след това ще изляза, ще се видя с весели гости.
ще ме разсмиват. ще пием вино. и се надявам да надвия липсата ми на сън в последно време и да я наваксам утре.
утре предстои един доволен обяд, в който ще се разсъня с кафе.
ще протривам като дете очички и ще си мисля пак за хипотезите от днес и теориите от вчера.
билетите за кюър са на път, на мисловен път за сега. но важното е, че има някакъв напредък и там.
все още ми е в главата онзи филм. сякаш искам да остана за миг там, да си въобразя, че ми се случва, да се усмихна доволно и да се разплача още по-доволна от случилото се.
август, колко е прекрасен 20градусов, с малко дъжд, когато трябва, т.е. когато съм под него, с приятно слънце, т.е. когато се крия, с вятъра, без който нямаше да е същото.

летя.