пеещо

ъм трудно е да се описват или да се пишат за прекрасните неща. но ще се пробвам пък.
мина голямото чакане, мина голямото лутане из летището.
там се появяват две бебета, които на паспортно спират движението и прибавям още 40 минути към чакането. татко е на три големи крачки от мен, а аз трептя и трептя. след това илиан и ирта с миришещи на хубавко цветя ме чакат също. раздавам прегръдки!! и се чудя ккак не ми се спи, след като съм тръгнала от миналата вечер 21ч.30, а тогава беше 11ч. преди обяд.
усещам жегата и вече мрънкосвам. отиваме на пясъка, попличках се в морето, ех колко беше хубаво. ам вечерта се виждам с м., с катето, с ирта пак, а с детето говоря по телефона, защото то е на път за варна хаха... ам цъфва и зброкс, не знам, но на него също много се радвах. после още едно девойче, а ние с м. търчим от къщата на хипаря до гарата, да чакаме асето, което пристига от варна. там м. мрънкоти колко е гладна и гладна. подарявам на асето трите торбички лакриц, тя се радва. другите подаръци ги забравям. а ирта иртааааааааа и илиан ми подариха най-прекрасната овца на света, която й търся име, имам нещо предвид, но ще видим. имам си овца уляляля!!
след това се разделяме и аз започнах да си мисля за леглото, за съня, за спането и за липсата му и за нуждата му.
днес се събудих с майчена целувка. и с уговорена среща за теорията.
ох, прозяв.
давам я по-кратко. след това някои правеха торта, а други се появиха по-късно, но въпреки това на време. след това китайски ресторант с противно обслужване. аз се измъквам по някое време, за да уважа прекрасната мария, която е по-красива от всякога тази вечер звездна. всички я заглеждат с мръсни погледи. пием кокрайли. аз съм започнала от след обяд с водките. след това отиваме на караоке, мрънкам я да дойде, ако иска. но някак си мислех, че не й се иска толкова. но по едно време се появява и всички са вкуп около мен. с всеки дърдоря и гърлото ми дере, защото всъщност крещя. исках катето да пее. но й забравиха песента - идиоти. беше много много хубаво. и завършекът малко тромав. купувам си слънчо и лошата жена-продавачка ми се кара, че й давам 20 стотинки по 2 стотинки. казвам й клишето, че и това са пари и след като е такъв проблем да ми ги върне ще й дам други. тя не иска, но устата и широка 5 км и не спира да бълва и бълва гадости. много много глупава жена, но ми правеше кеф да се заяждам. защото е смотана. да и аз ставам смотана в тон, ам не ми пука. това са пари, все едно под каква форма са.
идиотка.
ууу сега се сетих за слънчото, който ще похапна. мнямии.
лека нощ
утре пак ще е прекрасно!