боли глава, защото пропаднах. пак, и отново. и не знам дали двата месеца ще са ми достатъчни, да се науча да не треперя пред изпитващия и да не забравям наученото. започва да ми омръзва всичко това.
искам да се разплача, да ми мине и да започна отново всичко. не е поредната трагедия, знам че изходите са минимум два, каквото и да стане. въпреки това съм се смачкала сякаш в кутийка от кока-кола и някой скача отгоре й.
това да от моментите, в които просто си поемаш въздух, пиеш цял ден няколко чаши студена вода и си мислиш за всяка една, която трябва да те успокои... реално нищо не помага.
всъщност това ми реши поне въпроса за прибирането към бг. т.е. няма да е скоро. не ме питай те. не искам да отговарям. който трябва ще разбере. може и да е спонтанно.
p.s. касетката е прекрасна. някой да ми нарисува такава на свилата се след прането червена торбичка за пазар, моля...
Няма коментари:
Публикуване на коментар