когато сънят се е скрил зад някое дърво и има отново двойна дъга, която не всеки може да види, някой се пада срещу слънцето и му блести. радвам се да съм на отсрещната страна и да зяпам. отново напразен опит да снимам. насладата е по-голяма, когато не е на пиксели или аз всъщност не умея да запечатвам тези цветове.
как се снима дъга?
в последно време се питам, има ли нещо в миналите ви връзки, за което да се жалявате, което да ви се струва незавършено?
когато отново се съберат двамата реално се познават в повечето случай толкова добре, че знаят какво ги е дразнило у другия преди и се опитват да го променят. но това не е ли като яйцата на очи, които отгоре са рохки и ги обръщаш, за да са опържени навсякъде, а те много често се разпльоооокват.
сготвени ли са миналите връзките с лютиви подправки до сълзи?
има ли смисъл да се връщаш към миналото, на което сам ти си сложил чертата, точката, знака на края? дори да има, не е ли крачка назад.
всъщносто просто се питах, без да си го представям. при мен всичко свършва с голяма черна точка, която се заличава с много, много, много, ужасно много пластове коректур.
4 коментара:
опитай да сложиш невидима точка . и за тази цел използвай така нареченето * симпатично мастило * :) усмивки :) никога не казвай никога , краят е начало и така всичко се завърта в кръг*че -> 0 :)
на мен приятелите ми липсват... а когато видиш някой съвсем неочаквано ... някой който дълго време не си виждал е истинско *ч*у*д*о* ... да се срещнаш двама души на едно и също време и на едно и също място е _ч_у_д_о_ и те наистина да общуват ... истинското общуване, ах!
знаеш къде да ме намериш когато.
а чудесата са навсякъде.
в приказна гора :)
Публикуване на коментар