има празници, които се запомнят с определено събуждане, закуска и без нищо специално за вечерта,но пък с това са си напълно достатъчни. великден винаги е бил дневен и преди всичко сутришен празник за мен. казват, че им липсвам за наздравицата. но всъщност ми напомня за баба ми, винаги го свързвам с нея. никога не може да ме познае по телефона, защото просто ужасно рядко се чуваме, но някак знаех, че трябва да й се обадя, за да ми поговори за местата, които е посетила, които смята да посети и да ми предаде това желание за живот, което винаги е бликало от нея. прекрасна е. разсмиваме.днес, този ден е като всички останали. ако не съм аз да мрънкам за шарени яйца, ще бъде отминат. от сутришен има потенциал да се превърне във вечерен. да видим. а навън времето е в лятната си фаза и завиждам на разхождащите се... след малко и аз сред тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар