понякога се чудя как може 80 парчета да ме побъркат за една седмица. лицата на презентацията, които докато я правя въобще не виждам, никога няма да запомня, сигурно няма и да срещна сред 14 000те студенти. въпреки това ми изядоха съня и храната в празния хладилник. без да знаят разбира се за всичко това. дразня се, защото не е нищо сериозно, а при мен пристига като голямата работа - залата, отпред където стоят туторите и други хора с разни титли пред имената си. не искам такива неща да ги усещам, да мисля за тях, да досаждам 3 дни преди да се случи на всички и да обяснявам как никога няма да се науча. ми така е, защото аз не искам да го преглътна това чувство на мравкавост и на червен домат в центъра, но пък искам да е хубаво направено и представено.
и така до следващия път, когато отново ще се боря с това.
____
намерих си новите кецки... ето тук , ама ми трябва по-голям крааааак, подяволите
2 коментара:
аз си намерих нови пролетни обувки:) червени са, хаха
рисувай смело върху червеното жълти листенца със зелени стъбла за да ходиш винаги сред хубави art цветя
* * *
upu hate тълпата * освен ако не е изпълнена с хубави емоции и музикални очаквания * публика * :)
Публикуване на коментар