от тях ни боли най-много и въпреки това е мазохистично.
днес на спирката ме предупреди, че може да я срещнем сега в автобуса и да не съм се стряскала. прегърнаме и каза съжалявам, но то не е сериозно. попитах го дали тя знае, че е така. не беше много сигурен, че го е разбрала правилно. казах му, да й каже. не искам да знам такива неща. не питам. то просто се случва и стига само до мен.
и все пак се разминахме... но то разбираш ли не е нищо сериозно, баси. и искал да ми каже, но било от два дни. не мисля, че щеше да ми каже. и все пак не мога да му се разсърдя, а искам да можех. просто останах спокойна и казах, че това са си негови решения и след като му е добре така. попита ме какво съм имала предвид. подяволите какво мога да имам предвид!!!
и все пак всичко си правим сами, дробим си кашите и после лъжичките са ни горчиви и засядат като камъни в гърлото.
искам веднъж за винаги да премине. ако ще да рева дни наред, да крещя с часове или знам ли... просто ми писна от 'не искам нищо сериозно'.
/
I don't want to be your friend
I just want to be your lover
no matter how it ends
no matter how it starts
/
Няма коментари:
Публикуване на коментар