наистина.
без значение дали днес ще сме семейство и ще паркираш на място със знак, на който има жена с количка, а аз ти обяснявам как реално не съм бременна и не искам да бъда. всъщност и семейство не искам да сме и това ти го казвам. искам други неща, пак са свързани с теб. но са избутани във времето "някога". смея се когато се объркваш и казваш, че ни трябват лампи за жилището и после се поправяш, трябват ми... по някое време съм твоята спасителка с плик в ръка. питаш ме дали си направил сега нещо грешно, защото съм се замислила, но по-скоро съм се изморила от деня, изгубен в обиколки, разправии покрай твоите ключове, кухни и стари хладилници. отричам с усмивка. и не накраят, а почти в началото обясняваш как резервния ключ би се радвал, ако е в мен, защото ако реша да те посещавам изненадващо това няма да те дразни. дано само аз не съм също като него, резерва. защото сега се чувствам малко така. и се примирявам. което е лошо, лошо, лошо.
но аз съм okay. защото реших както ти решаваш. аз съм по-важна (блгдр, м.:) от твоята идиотска независимост. но ще съм там, за да усетиш кога ще ти залипствам и ще е твърде късно, може би...
Няма коментари:
Публикуване на коментар