slide away

*сърце*

червената раничка е пакетирана, къдриците са къдрави и рошавото е рошаво. т.ой ще ме кара до летището. обмислям колко много имам да разказвам, а как всъщност искам да слушам.

ще си взема макчо, защото с тези полети човек никога не знае :), а и той е само 2,2кг.
радвам се. радвам се. и пак радвам се!

снощи се въртях на спирката с разперени ръце и двата коктейла ми завъртяха главата, но не успях да падна.
в нея има само списъци и желания, числа.
не знам кога спрях да нося часовник на ръката си, но това не ме направи щастлив човек. въпреки това сега ми е такова.

отивам да летя, да скачам, да танцувам, да снимам, да ям суши, да пия, да се разхождам и да се смея.
толкова ми е щастието.

колко тежи... една усмивка?

и пак
*сърце*

п.с.
(някой ми липсва, да се познае под алекс, прегръдки, ще те споменаваме! :)
(съжалявам за друг някой, че не успя. наистина. но знам, че ще успее другаде, което е по-важно и тогава ние ще завиждаме благородно. :)