разплаках се на един мост по пътя към апартамента, откъдето трябваше да си събера нещата и да пътувам към летището. тъжно ми стана изведнъж, ужасно такова... не исках да тръгвам никъде.
един град можеш да го усетиш най-добре докато си сам и се шляеш из улиците със слушалки и музика, търсещ и оглеждащ се за ангели, музеи или някакви определени магазини. така запомняш местата по-лесно.
friedrichshain е прекрасен квартал с изподраскани със спрей стени, на една уличка имаше поне 2 магазина за грамофонни плочи и още други за арт филми, подредени по режисьори. и хората вътре изглеждаха сякаш се познават от години... впечатления от различни лица. и асето каза, че това бил май някакъв пънк квартал.
а после ме води в друг на hackescher markt, който пък беше приказен и имаше скрити хубави местенца измежду 6-7 етажните блокови пространства и тунелчета.
утре ще сложа снимките. искам сега още, но нямам сили, толкова ми се спи, снощи не успях да мигна, само си мислех за идиотската глоба и се ядосвам, ядосвам за тези пари. но нищо. остава друг път да ходя до hard rock cafe =) и са мисля повече какво взимам и какво оставям. дано трабантчето бъде още там и другите неща.
ще ми липсва
- кафето от dunkin donuts без поничките :) и разходката из улиците със слънцето без слънчеви очила
- денонощният s-bahn
- барове (постоянно се бърках и му виках клуб:) от сорта на 8мм
- alexander platz
- усещането в неделя, да забравиш, че е неделя и че не всичко е затворено и се е изпокрило.
- цялата атмосфера на този град, че е твоят град без да е твой дом.
- музеите с шантави изложби, който сега пропуснах, но пък където винаги можеш да се вмъкнеш и да гледаш без да мислиш за проблемите си, а за цветове, материали, рамки, композиция, симетрия, асоциации...
- мечките изрисувани :)
- големите и малки, красиви, понякога сини гари на s-bahna
...
Няма коментари:
Публикуване на коментар