не искам да губя никой важен човек. но понякога едно съобщение те кара да крещиш, да чупиш, да риташ... и то защото всичко е ужасно учтиво, мило и уж с внимание, но реално нищо не казващо, толкова празни думи досега не бяха ми писали. всяка една е сякаш обмислена по 100 пъти. има главни букви на Теб, Ти без да са в началото на изречението. и подяволите никому не са нужни такива обноски, когато уж се познаваме, уж сме приятели или нещо повече, защото никой не ми вярва, че е само приятелство това след... и не искам моите приятели да "приемат", че съм добре. искам да го знаят и да питат.
и този път наистина не исках много, но то просто явно не е лесно...
3 коментара:
upu,
отвори някой томче
на * по пътя *
на керуак
* където
нещата са истински
случени & преживени . . .
а фалшивите, изкуствените думи . . .
(; да ходят по дяволите ! ! ! ;)
hold your breath and count to ten
start again
м е ч т а т а
да затворя книгата
и да тръгна . . .
п о п ъ т я
Публикуване на коментар