когато се събуждаш трудно сутрин и искаш още 5 минути и още 5, и така вече половин час спираш писукането на будилника си и си казваш още 5... досадно е. измаря, но въпреки това се свиква и всяка сутрин става все по-трудно. а искам всеки следващ ден да ставам по-рано. така и не се получава. чудя се, кога ли просто ще спра да опитвам. кога съвестта ми ще спре да ме яде. и кога аз ще започна на малки сладки хапки да я ям...
не мога да събера в главата си цялата физическа география: почвите, климатите, ветровете, вулканите, планините, водите, глетчерите, дюните. не мога. искам в петък да не ме карат да рисувам. искам тогава да прескоча момента с 5те минути и просто да се събудя следобяд и всичко да е минало добре. искам. искам. и този път искам ужасно много знам.
there.there
Няма коментари:
Публикуване на коментар