l.song (17)

The Cure : Love Song

забравям важни неща, подробности. като кога за пръв път пихме чай с мед и три лимона. кога за трети път ме напи. кога за пети път ме погледна учудено с въпрос. и кога за последно ме е поглъщала така позната песен от в последно време отбягваното хапче.
всъщност всичките когата са измислица, никога не съм ги помнила и е нямало как да ги забравя. защото са излишни, както всичките бордни карти, които не смея да изхвърля и всеки път намирам последната в познатата червена раница или измежду страниците на паспорта. не поглеждам датата или името на летището, опитвам се да си спомня последното летене, но бързо се отказвам, защото ми е важно предстоящото. но не я хвърлям, пускам я в някое джобче и така до следващото намиране. и всеки път си мисля: някога ще ми потрябват, някога някой няма да ми повярва, че съм била някъде си. но не само това би била основната им идея за съхранението, някакъв страх е или поредният, че ще изтрия момента, че няма да мога така случайно като ги намеря да се сетя отново за хубавото пътуване, концерта, хората, местата, времето, глобите, сушито, бирата и рома. и така събирам сумати такива ненужни билети, карти, опаковки, ленти... само и само, да не забравя отминалото. реално всичките тези неща са излишни и скоро, след около 5 месеца ще се сблъскам с много накъсани спомени и пак нищо няма да изхвърля, ще ги затворя в шарена кутия и ще си мисля как един ден ще я отворя седнала на пода и ще си спомня преживяното. май никога не съм го правила.
ах, пуста излишна сантиментална сантименталност...

*кошче*