лицата на хората са ми толкова еднакви, че не мога да ги запомня. уговарям си срещи и не знам кой да търся. оглеждам се. звъня. добре, този път съм объркала мястото. тръгвам пеша, вървя бавно и се опитвам да отгатна лицата им. когато ги виждам на масата, не се плесвам по челото с думи "ама разбира се, че са те!", защото нямаше да ги позная. вижданията в семинара два пъти не са ми достатъчни, сякаш съм потънала в задачите и моите си неща, че въобще не ми е до лица, които след това ще подминавам. а и те без това са всичките еднакви. наистина са еднакви... има няколко по-ръбести, но докато не те убоде си остава някак заоблено...
the vegastones ме върнаха към стари времена, когато внимавах повече и слушах повече... прекрасни са просто... жалко, че никъде няма нищо за тях, никакви клипове, текстове или нещо подобно. като група фантом, която знам че е съществувала... но нищо повече... а и която ми е ужасно любима и специална.
___
очите
when i grow up
i want to live near the sea
crab claws and bottles of rum
that's what i'll have
staring at the seashell
waiting for it to embrace me
1 коментар:
upu,
благодаря ти
че го има
това място
че го запази
със годините
аз не мога да
запазя моето
не умея да плета мрежи
само да се хващам в тях
и ако мрежата е хубава
и се любувам
ако не е
или бягам
или я разкъсвам
за да бъда свободен
и да си намеря нова
по-хубава
;) поздрав ;)
с * ловецът на сърца *
светът е божествен
ад & рай
ту сме в едното
ту сме в другото
поне така е при мен
успех, късмет
и щастие
и най-вече:
Л Ю Б О В
Публикуване на коментар