03.о9.2оо5 love in vain

why why why are you letting me go? she says
i feel you pulling back
i feel you changing shape...
and just as i'm breaking free
she hangs herself in front of me
slips her dress like a flag to the floor
and hands in the sky
surrenders it all...

i wish i could just stop
i know another moment will break my heart
too many tears
too many times
too many years i've cried for you
it's always the same
wake up in the rain
head in pain
hung in shame
a different name
same old game
love in vain
and miles and miles and miles and miles and miles
away from home again...


или първият ми фестивал, едно от онези прекрасно първи неща, които остават.
прегледах, че нищо не съм писала за него, само някакви !!!!!. та все така имам ужасно ясни спомени как беше. като строените войници с автомати, който повече ни изплашиха, отколкото да ни успокоят. как прередихме голямата опашка, защото не знаехме накъде да отидем и не бяхме виждали толкова много хора накуп да чакат и не знам защо реших, че не е нужно. но като разбрахме, че реално там ни е мястото, се наредихме на няколко метра преди входа хаха и се смяхме, щото гледаме зад над имаше едно още 500 човека сигурно. те бяха едни такива примерни и никой нищо не ни каза :). после след проверката някви изкрещяхме "успяяяяяяхме!!!" хаха. и дам. дъжд ни валя. м. пя ъпсурт докато корн свириха и псувахме публиката, щото щяха да ни убият някакви 16годишни недорасли агресивни парчета. и се радвахме, че вали зверския дъжд само докато те свиреха хаха! после бяха cure. ние най-отпред, публиката се смени за минути. свириха повече от 3 часа. не можех да го повярвам, усещаше се дългото, но като хубаво. след това търсим в тъмното пътя към колата. и сме много много щастливи и усмихнати.