превръщаме си го в традиция, онова от берлин- малки шотчета jägermeister преди концерта. ифф ме изненадва с тази идея. пием и пеем. пътуваме и се смеем. пристигаме на гарата в esch/alzette и аз не знам къде се намираме, а съм била вече 2 пъти в Rockhal. заговаряме типа с шапка на NIN като се надяваме, че той е по-наясно накъде трябва да ходим. ми не е. но му говорим на англ., докато не разбираме, че е от кьолн и че е бил предната вечер в дюсселдорф на нин. почти го "мразя" за което. :) после се усещам, че е трябвало с влака да не слизаме в esch, а да продължим още една спирка и щяхме да сме точно на 10мин пеша от залата, която забелязвам всеки път е някак променена, допълнена, боядисана... просто е в район, който е нов и тепърва се строи, разраства се ужасно бързо. та всеки път край rockhal всичко е ново и непознато. все пак хващаме от esch автобус номер 4, който ни спира точно до залата и вече щастливо тичаме да си вземем хубавите билети и да влизаме. междувременно вече сме изпили всичко, което сме имали и е можело да се изпие. :) и май никога не съм била пияна на концерт, ама пияна в хубавата фаза. макар ифф като почнаха нин, да беше в лошата фаза и ходих да я търся, защото се притесних, че й е станало ужасно лошо. намерих я в тоалетната плискаща си лицето с вода. казва "ей сега ще се оправя, само още малко така" :). всъщност аз съм супер добре и умирам да скачам, да викам, и всичко да си изкрещя, можещо да се изкрещи. чакам. тя казва "само отивам пак до тоалетната и тръгваме". толкова ми е спокойно, че въобще не се плаша как изпускам една или две песни. след малко излиза бодра и нахилена с думите "готова съм, хайдеее!!!" толкова се радвам, че я хващам за ръка навлизане в тълпата и тичаме, докато има възможност да се тича между хората (концертът не беше разпродаден, залата беше повече от половината пълна). в един момент усещам как някой ме бута отзад и не мога да рабера това тя ли е или някой друг, реално е някакъв тип. става лудата блъсканицата. но ми е толкова хубаво, че не се спирам, почти стигаме до оградата, ама ифф я няма никаква. уф, пак я изгубих :). връщам се да я търся, а намирам типа с шапката на NIN, обяснявам му, че пак съм я загубила, понеже той видя, че й беше зле и ходи да носи вода. много мил човек :). всъщност се казваше ronny. и както му говоря, ифф се появява и аз супер много се радвам и смея и вече всичко е на място, само дето тя била паднала и си натъртила дупето, а телефонът й бил в задния джоб и после не работеше. :(
скачаме, пеем, викаме, мятаме ръце, пляскаме. и е толкова смазващо хубаво!!! много добър сетлист (имаше кавър на joy division- dead !souls; piggy; something I can never have; Mr. Self Destruct; 1,000,000; the day the world went away; hurt, the hand that feeds ), редуването на бавна, бърза песен е супер и имаш сили за всяка една, да я усетиш с подскок, крясък или поклащане... вратът ме боли за което. хаха. заслепиха ни или поне мен.
никога няма да забравя последната песен, опитвам се да намеря някаква за сравнение като сила на емоция, изпълнение, как всички пеят и гласът, текстът!! поглеждам мокрите очи на ифф. гушвам я много силно. и не, няма друга такава песен. и все пак се надявам, това да не е никакво wave goodbye, наистина би било много, много тъжно, защото има още хора, които трябва да ги видят на живо.
и завършвам с отново края:
Няма коментари:
Публикуване на коментар