изоставам с всички срокове за многото малки неща, които имам да оправям или довършвам. и вече не обичам да работя в групи, защото никой не му пука за хората от групата, а всеки си прави неговите работи и уговорки, накрая ще стоим зад една презентация - двама ще са я виждали преди това и ще знаят какво и кога да кажат. всъщност ми е все едно вече. апатия. апатия до пълна апатия.
събуждам се и лягам. сънувам как убеждавам а., че много искам стаята й и че не искам да живея с други хора. всъщност е точно обратното. сънищата ми са като сериал, на другата вечер се продължават. и се сещам в един момент през деня как е продължил втория епизод.
отивам да довърша започнатия сериал и да го забравя утре след кафето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар