нищо по-специално.
някак обикновено.
снощи се махнах от нечие въображение, защото бях по детски изгонена... или не, изпъдена звучи по пасващо и малко смешничко...
сега започна james blunt - high.
Will you be my shoulder when I'm grey and older?
Promise me tomorrow starts with you,
Getting high; running wild among all the stars above.
Sometimes it's hard to believe you remember me.
и в тази песен се вмъквам частично, може би предимно в последния ред, другото ми е
твърде далече и май това ме обърква дали го искам, дали не.
но ще мине и това като всичко друго, което е минало през мен,
като миг, който е бил хем хубав, хем леко тъжен.
та снощи нищо не се разбра, защото така е по-добре в някои отношения, просто да си останат такива каквито са. без излишни обяснения, защото може би са крещящо ясни.
но все някой не иска да разбере.
та така.
....
да завършим с началото на песента:
Will you remember the end (of time)?
Beautiful dawn - You're just blowing my mind again.
4 коментара:
(това принципно не е за коментиране, но май се сещам за чувството)
on my first day back, my first day back in town,
my first day, my first day back in town,
the clouds up above they were humming our song,
humming, humming our song,
my biggest fear is if I let you go,
you'll come and get me in my sleep,
my biggest fear is if I let you go,
you'll come and get me in my sleep,
come and get me..
I set my course, sailed away from shore,
steady, steady as she goes
I crash in the night, two worlds collide
but when two worlds collide, no one survives, no one survives, and
the reddest of reds, the bluest of blues
the saddest of songs I'll sing for you and
my biggest fear is if I let you go
you'll come and get me in my sleep
(morphine - the saddest song)
може да остане неизказано и все пак да изслушаш всичките песни.
уа и това е хубаво пасващо.
искаааааааам morphine!
откога ми говориш за тях и аз все някак ги пренебрегвам...
ще потърся днес, ако остане време
между прането, ученето, работата и къпането. хм. =)
zdravei, upu! na tazi strani4ka shte namerish stixosbirka, koqto e za teb. Dumite ot stixovete sa pisani krai teb, i mi napomnqt za teb.
http://xoomer.virgilio.it/gancheva/stihove/nicola_stihove.htm
A za snoshtniqt razgovor ne iskam da govorq. Ne se otri4am ot dumite si, no i ne vqrvam dostatu4no na tqx. Sam ne sum naqsno. Mislq, 4e e mi e nushno da otida v tumnata strana na staqta, za da vidq kak se jivee tam, kakvo se slu4va tam. Voina. Smurt. Strax. Razbira se, da, razbira se, minoloto e neunishtojimo i nie go nosim v surcata si.
Stuxovete ot tam sa lu4 v tazi studena staq, toplo slunce, kakvoto predstavlqva tvoqta dusha, koeto ogrqva i shte produlshi da sveti i da se razdava v moq svqt, nezavisimo dali go iskam ili ne.
Otvrushtam s lu4i, otrazqvam s ogledaloto na moqta dusha tvoite lu4i.
Neka vseki oblak nosi topli kapki dushd na teb lubima i 4udna upu!
Tolkova dulboka, ti si istinsko more. More ot slunce!
Публикуване на коментар