имам нужда от няколко чифта палци за четвъртък и петък 13ти (обичам да съм против символните значения и това дори да ме успокоява, че точно този ден трябва да е по-нормален от всякога).
страхме е от хората навън и съм се свила сред сумати хартии, книги, скриптове, уебгеосайт, таблици и се опитвам да си обясня всеки процес,
да запомня всяка форма. всичко е толкова страшно навързано, че ми се струва, че като застана пред Човека и ще говоря пълни глупости, ще объркам всичко.
май това ми е най-големият страх, подяволите, колко е плоско и елементарно.
и как в един миг целият ми труд може да се изпари.
утре е третият ден без да съм излизала.
а днес получих der himmel über berlin и cure - paris (live), нямам търпение да потъна в тяхната тъмнина...
тази неделя, ако мога ще гледам филма пак + всичките му бонуси... прекрасно е пакетирано, сигурна съм, че и вътре ще е толкова хубаво.
и големите въпроси:
Wann beginnt die Zeit und wo endet der Raum?
Ist das Leben unter der Sonne nicht bloß ein Traum?
Warum bin ich ich und warum nicht du?
Warum bin ich hier und warum nicht dort?
Ich möchte nicht mehr ewig drüberschweben.
Ich möchte ein Gewicht an mir spüren,
das die Grenzenlosigkeit an mir aufhebt
und mich erdfest macht.
Няма коментари:
Публикуване на коментар