в стаята, сред учебниците, в който зачетено, не може да ми доскучае, дотолкова че да затвърля всичко... винаги съм си казвала, че когато след дълго четене колкото и да е ужасен материалът, от самосебе си намираш отговорите и се радваш, че навързваш нещата и връвта сега е толкова дълга, че от тук до бг и обратно може да се покрие с всякакви форми поредни произлизащите една от друга, една върху друга, една след друга...
казвам hello, ...life is a game we play (oasis)
и продължавам с пясъците, там поне може да потънеш и да забравиш.
което не е особено желателно в моя случай.
.
утре към 12ч.(13ч.), моля, просто леко да ми пратите позитивна енегрия...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар