*bestanden*
професорът беше толкова мил, предразполагащ,
а аз казвааща точно това, което той иска да чуе,
е и някои неща, които не искаше, ам трябваше да ме изтрае =).
след такова нещо се чувствам още поо-ентусиазирана,
за следващата стъпка, която е още утре, но ми е толкова отпуснато
и спокойно, че лятото няма да се занимавам с физическа географияяя,
ах, никой не знае за какво облекчение става въпрос. а и успях да направя впечатление, че ледниците са ми били супер интересни, бляк! толкова време им отделих, че вечно ще ги помня как се движат и накацалите морени по него. и дюните, и една диаграма, и просто се получи мил разговор на тия теми, даже ми стана интересно какви ли други въпроси щеше да зададе след това. но по едно време ми каза -сега излезте- и аз
ухилено, ама някак плахо, се изнесах и онези няколко минути отвън ми се
сториха наистина супер дълги. благодарих сумати пъти...
прекрасно е, обичам такива момент. тласкат ме напред без да усетя.
ааа сега идва първата част на физическата география хахаха, отзад напред са по-интересни =), там има гадна климатология, която ще ми скапе здравето, ама ще се опитам да си втълпя, че облачетата, дъждовете, прогнозите за времето са точно за мен правени и само чакат на голямата опашка да останат в главата ми и та щурмуват там известно време...
това винаги ще ме преследва ми се струва...
но и то ще мине добре.
усмихвам се толкова блажено, само за снимка съм. =)
Няма коментари:
Публикуване на коментар